Четящото момиче

История

Тя напълно е забравила за нас. Млада жена в лимоненожълта рокля седи на светло, облегната на виолетова възглавница, и чете малка книжка, която държи леко в дясната си ръка. Профилът ѝ е спокоен, устните леко разтворени – каквото и да пише на страницата, то я е отнесло далеч от стаята и от художника. Около 1769 г. Жан-Оноре Фрагонар улавя точно това: мига, в който четенето кара човек да изчезне в друг свят.

А сега вижте как е нарисувана. Роклята не е изрисувана, а хвърлена върху платното с дълги, бързи, плътни жълти мазки; възглавницата е само няколко замаха на четката. В бялата яка около шията ѝ Фрагонар прави нещо дръзко: издрасква още мократа боя с дървения край на четката, за да очертае гънките. Нищо тук не е изпипвано – и въпреки това всичко е живо.

Картината е свързана с прочута група от около петнайсет „фантазийни фигури“, които Фрагонар рисува по същото време: фигури до кръста в театрални, старомодни костюми, нахвърляни с удивителна бързина. Стар надпис на гърба на една от тях се хвали, че е нарисувана „за един час“. Това не са точни портрети, а настроения – вдъхновение, музика, четене.

А платното пазеше тайна. През 2015 г. учени и реставратори от Националната художествена галерия във Вашингтон обявиха какво са разкрили рентгенът, инфрачервената светлина и рентгеновата флуоресценция: под четящото момиче има по-ранен портрет – жена с глава, обърната към нас, която гледа право в зрителя, с голямо украшение от пера по косата, обсипано с цветни мъниста. Той е останал така поне шест месеца, преди Фрагонар да нарисува върху него тихата читателка със сведени към книгата очи.

Фрагонар е любимецът на Париж в епохата на рококо, но след Революцията излиза от мода и умира почти забравен. Това тихо момиче обаче никога не изгуби очарованието си. Повече от два века и половина по-късно то все още чете – портрет не на човек, а на удоволствието от хубавата книга.