Семейство Белели

История

„Семейство Белели“ е първата голяма картина на Едгар Дега. Той я започва през 1858 г. във Флоренция, където живее у леля си Лаура, сестрата на баща си, нейния съпруг барон Белели и двете им дъщери. Младият художник е на 24 години и прави десетки рисунки на всеки член на семейството, преди да започне платното.

В „Семейство Белели“ лелята стои права, в черна траурна рокля, защото баща ѝ току-що е починал. Неговият портрет виси на стената зад нея. Двете момичета в бели престилки са до нея – едното стои спокойно, другото е седнало на стол с подгъната крачка. Бащата седи отдясно, с гръб към нас, обърнат към камината. Между него и жена му сякаш има невидима стена.

Едгар Дега не рисува щастливо семейство, а истинско, с напрежението, което изпълва стаята. Бракът на Белели не е щастлив и картината го показва без нито една дума: всеки е в своя свят. Отражението в огледалото, кученцето в ъгъла и синият тапет с цветя правят сцената още по-жива.

Дега довършва картината години по-късно в Париж и я показва на Салона през 1867 г. Тя остава в ателието му до края на живота му. По същото време той се сприятелява с Едуар Мане, който също търси нов начин да рисува хората от своето време.

Днес „Семейство Белели“ е в музея „Орсе“ в Париж. Музеят я купува през 1918 г., малко след смъртта на Едгар Дега. Тя е огромна – близо 2 на 2,5 метра – и показва, че младият художник още от самото начало вижда в хората това, което те се опитват да скрият.