Автопортрет с бяла шапка
История
„Автопортрет с бяла шапка“ показва старец в профил, тих и вглъбен в себе си. Годината е 1910. Пиер-Огюст Реноар е на шейсет и девет. Вече не живее в Париж, а на юг, в Кан-сюр-Мер, в къща сред стари маслинови дървета, наречена Ле Колет. Светлината там е топла и мека и той рисува почти всеки ден.
Погледнете отблизо лицето в „Автопортрет с бяла шапка“. Бялата брада пада върху кафявото палто, бузата е розова и топла, окото е полускрито под периферията. Шапката е нарисувана с няколко широки, гъсти мазки и свети като малък облак на тъмнозеления фон. Няма стая, няма мебели, няма сюжет. Само човек и светлината върху него.
Зад това спокойствие стои една тежка истина. По това време ръцете на Пиер-Огюст Реноар са изкривени от ревматоиден артрит и всяка крачка му струва усилие. Разказват, че четката му слагали между вдървените пръсти и той продължавал да рисува въпреки всичко. В „Автопортрет с бяла шапка“ няма оплакване. Художникът гледа напред, не към нас, сякаш вече мисли за следващата картина.
Сравнете я с Бал в Мулен дьо ла Галет, нарисувана трийсет и четири години по-рано, когато Реноар е млад и Монмартър танцува около него. Там светлината подскача от лице на лице. Тук тя почива тихо върху едно-единствено лице. Същият художник, същата любов към светлината, само по-възрастен и по-спокоен.
Пиер-Огюст Реноар рисува до последните дни от живота си, през 1919 г. „Автопортрет с бяла шапка“ е един от портретите, които прави на себе си на старини: честен, без самосъжаление, нарисуван от човек, който не позволява на болестта да му отнеме работата.
Интересни факти
Платното е малко, 42 × 33 см, рисувано с маслени бои.
„Автопортрет с бяла шапка“ е в частна колекция и рядко се показва пред публика. През 2014 г. е изложен във Фондация „Пиер Джанада“ в Мартини, Швейцария.
Подписът „Renoir“ е в долния ляв ъгъл на картината.
