Житно поле с врани

История

„Житно поле с врани“ е нарисувано през юли 1890 г. в Овер сюр Оаз, малкото село край Париж, където Винсент ван Гог прекарва последните седмици от живота си. Над селото се простират безкрайни ниви с узряло жито. Той излиза в полето с дълго, тясно платно, два пъти по-широко, отколкото е високо, и рисува бурята, която идва.

В „Житно поле с врани“ небето е тъмносиньо, почти черно, с два облака, които светят. Житото е златно и се люлее на вятъра. През нивата минават три пътя – един в средата и два встрани – и никой от тях не води никъде, всички свършват в житото. Над полето летят черни врани, нарисувани с няколко бързи мазки, като букви.

Дълго време хората вярват, че „Житно поле с врани“ е последната картина на Винсент ван Гог, предсмъртно послание. Това не е вярно – след нея той рисува още. Но в писмо до Тео Винсент ван Гог описва точно такива картини: огромни житни полета под бурно небе, в които се е опитал да изрази тъга и крайна самота. Веднага след това добавя, че иска да покаже и онова, което смята за здраво и укрепващо в природата.

Овер е последната спирка на неговия път. Там той рисува Църквата в Овер под тъмносиньо небе и Портрет на доктор Гаше, лекаря, който се грижи за него. Житото го вълнува още от юга: година по-рано, в Сен Реми, рисува Житно поле с кипариси, където полето е спокойно и светло.

„Житно поле с врани“ е в Музея „Ван Гог“ в Амстердам. На 27 юли 1890 г. Винсент ван Гог се прострелва в същите полета и умира два дни по-късно. Картината остава като една от най-силните, които е създал: земя, която блести, и небе, което се стъмва над нея.