Снемане от кръста
История
„Снемане от кръста“ е нарисувано през 1612–1614 г. за катедралата в Антверпен. Поръчват го стрелците от градската гилдия, чийто покровител е свети Христофор. Петер Паул Рубенс рисува олтар от три части.
В средата на „Снемане от кръста“ няколко души внимателно свалят мъртвото тяло на Христос по голямо бяло платно. Един мъж горе държи платното със зъби. Отдолу Йоан в червено поема тялото, а Мария протяга ръце. В крилата са сцени с Мария и с малкия Исус.
Името Христофор означава „който носи Христос“. Затова Петер Паул Рубенс рисува във всяка част някой, който носи Христос: Мария, която го очаква, стареца в храма, който го държи на ръце, и хората, които свалят тялото му. Бялото платно и бледото тяло светят в средата на тъмната картина.
Тази картина е по-тиха и по-нежна от Издигането на кръста. Двете висят днес една срещу друга в катедралата. В романа „Фламандското куче“ бедното момче Нело мечтае да ги види, а накрая умира пред тях заедно с кучето си Патраш.
Днес „Снемане от кръста“ е в катедралата „Света Богородица“ в Антверпен. Петер Паул Рубенс е показал не само скръбта, но и грижата, с която хората носят един друг.
Интересни факти
Средната част е висока около 4,2 м.
Поръчката е от гилдията на стрелците, чийто покровител е свети Христофор.
Картината е в романа „Фламандското куче“ от 1872 г.